Алеко Иваницов Константинов (роден 1863 година – убит 1897 година) е български писател хуморист, представител на критическия реализъм и познат под псевдонима Щастливеца. Алеко Константинов завършва юридическия факултет в Одесаи става адвокат. През 1893 година пътува до Америка и написва първото си значително произведение „До Чикаго и назад“ (1893-1894), в което предава впечатленията си от живота в съединените американски щати (САЩ) и разобличава американската „демокрация“. През 1895 година Алеко Константинов издава книгата „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин“ – най-популярната му творба, в която е обрисуван българския буржоа от периода на първоначалното натрупване на капитала, „подвизите“ му в чужбина и в родината. През септември 1894 година започва бляскавата му дейност на фейлетонист.
Фейлетоните на Алеко Константинов са израз на голяма гражданска доблест, злободневно актуални са и са обществено значими, наситени са с политическа страст и са насочени срещу монархизма и буржоазията. Един от най-известните му фейлетони е цикъла „Разни хора, разни идеали“. С туристическата дейност на Алеко Константинов са свързани едни от най-хубавите пътеписи в българската литература.